Парфюми, аромати и ухания

В парфюмерийната промишленост се използват различни ароматични вещества: амбър, мускус, сандалово дърво, цибет, смоли и различни вещества, извличани от цветя, растения и др. Наред с “чистите ” аромати, в съвременната парфюмерия се използват смеси от различни масла и екстракти, за да се получат така наречените фантазни парфюми.
Съвсем несериозно е да си купите един парфюм, само защото вашата приятелка ви го е препоръчала. Парфюмът трябва преди всичко да подчертава индивидуалността на жената, затова решаваща роля играе собственото обоняние.
По типа аромат специалистите делят парфюмите на 5 основни групи : леки, тежки, цветни, тревни и свежи. [>>>>>>]

Искате да укрепите имунитета си? Не можете да заспите? Стремите се да събудите еротични фантазии? За всеки от тези случаи има специално масло или цял коктейл.
Живот в ароматен облак

Учените отдавна са доказали‚ че обонянието играе едва ли не водеща роля в нашето самочувствие. Миризмите могат да ни навяват приятни спомени или горчиво съжаление за миналото‚ те могат да ни ободряват и отпускат‚ да предизвикват у нас възторг и отвращение. Изобщо ароматите повече от всичко друго “отговарят” за настроението - а човек със стабилно лошо настроение никога няма да се зарадва на щастлива любов‚ нито на успешна кариера‚ нито на здраве!
Особено значение ароматите имат в отношенията между мъжете и жените. Известно е‚ че организмът на влюбения човек (или поне на сексуално възбудения) излъчва така наречените феромони - вещества‚ привличащи индивидите от противоположния пол. Нашият нос не ги възприема съвсем отчетливо‚ но подсъзнанието ни ги улавя, незабавно се включва и настройва на съответната вълна.
За съжаление колкото по-малка е нашата вътрешна вяра в себе си и собствената ни привлекателност‚ толкова по-слаби са изработваните феромони. Разбираемо е‚ че следва да се освободим от комплексите. А действието на природните феромони в същото време може да се усили с помощта на ароматни масла. [>>>>>>]

От край време хората ползват парфюми. По всяка вероятност опиянението от ароматите е започнало с паленето на етерични масла по време на религиозните тържества.

В античните времена хората са вярвали, че използването на парфюма ги доближава до боговете. Един от първите писани доказателства за ползването на парфюма идва от Египет. А като доказателство, че старите египтяни са “задържали” аромата във флаконче е фактът, че в гробницата на Тутанкамон са намерени хиляди шишенца с Парфюм, чийто аромат можа да се почувства и след 3000 години. Още 1500-година преди Христа ароматните масла са се ползвали в козметиката и медицината, а също така и за подготвянето на телата за погребение, за да се премахне неприятната миризма. И въпреки това погледнато от страна на лингвистите, парфюмът до днешни дни е пристигнал чрез латинския “per fumum”. През първи век след Христа в Рим годишно се харчело по 2 800 тона тамян и 550 тона смирна. От прикрити тръби поставени в стаите, където гостите се хранели излизала ароматна водна пара. През седми век китайците започнали да ползват парфюма в различните му форми, сред които и ароматни торбички. През средновековието започнали да се използват и в ислямската култура, където особено на почит били ароматите от рози. [>>>>>>]

Изглежда, че влиянието на миризмите, особено на тези, които свързваме със специфично време и събитие, има по-голямо значение от някоя мисъл. Невролози са установили, че човешкото обоняние, макар и незначително в сравнение с това на хамстер, германско овчарско куче или първобитния човек, е мощно средство -10 000 пъти поточно от усещането ни за вкус, и е в състояние да разпознава хиляди аромати. Първоначално предназначено да ни предупреждава за опасности като пушек, отрова и дебнещ хищник, обонянието сега служи за напълно модерни цели: нови изследвания показват, че миризмите могат да понижават нивото на стреса, да подобряват умствени и физически дейности, да успокояват болка, да помагат при безсъние и дори за отслабване.

Процесът е сложен. Ние имаме неколкостотин вида рецептори за миризма и милиони от тези клетки са разположени около носа ни. Щом една клетка открие мирис, веднага предава информацията на обонятелния център -група неврони с размер на грахово зърно в мозъка. Сигналите се сортират и предават на лимбичната система. Тази примитивна част от мозъка управлява много спомени и чувства: някои от най-основните ни поведения - хранене, борба или бягане, както и сексуално възбуждане, удоволствие и може би дори пристрастяване. Поради голямата близост помежду им неврологичният контрол за тези поведения често е комплициран. Така например по време на ранния стадий на привличане вечерята често е прелюдия към секс. [>>>>>>]

Всеки човек притежава своя собствена индивидуална миризма, която е по-уникална дори от неговото лице, твърди екип специалисти от Института по етология “Конрад Лоренц” във Виена (Konrad Lorenz Institute for Ethology.
Учените разделят миризмите на хората на две основни големи групи по полов признак и са определили различията между “мъжките” и “женските” миризми.
Пет пъти в продължение на 10 седмици те са изследвали с помощта на хроматография и спектрометрия потта под мишниците, урината и слюнката на почти 500 участници в изследването от двата пола. Резултатите показват, че най-голяма е разликата в състава на потта, а по-малка - в урината и слюнката. При това наличието на определените съединения по никакъв начин не зависи от храната, която се употребява. [>>>>>>]