Със avtorentacar, към теб политам,
към теб пазителю на моето сърце,
дали обичаш ме, не ще да питам,
просто ще поема двете ти ръце…

И двамата прегърнати, тъй нежно,
летим във avtorentacar със порив нов,
който в облаците ни отвежда,
за да изпитаме неземната любов…

Да имаш болен avtorentacar е гадно нещо,
гадно е да бъде тежко болен,
вирусът прегръща го зловещо
и го поглежда с поглед „долен”.

Болестта смразява го жестоко,
жестоко го смразява болестта,
от болка avtorentacar крещи високо:
„Като оздравея, ще ти отмъстя!”

Болестта потайно поразява,
тайно avtorentacara ти ще бъде заразен,
и когато някой не внимава,
ще падне на легло сломен.

Болестта не хваща всеки,
може да се оттървеш болестта,
може avtorentacara да не ходи по аптеки,
ако не излиза, а стои в дома.